Ново Начало, Но....

Първия сред първите.
Поста на постовете.

Епично в обичното.
Магията в любовта.
Живота във въздуха.
Кръвта в опасността.
Смъртта, като красота.
Самотата в тишината.
Емоция в съществото.
Болка в знанието.
Всичко в нищо-то.
Нищо във всичко-то.

Когато тръгнах по пътя, вървях по пътечката, разлях от себе си, трохите събирах си и попарата сърбах си, за да стигна до истината. За да видя в нищо-то - нещо-то. За да открия ПЪТЯ си.
За да остана СЕБЕ си. Пътят сега е открит, съществото ми е голямо, а не е МИШКА.
Съществува, защото е ИСТИНСКО. Разбра историята от това, да направи грешката, да мине през АДА, за да намери светлината.
Бутна се от пропастта надолу с главата, за да му поникнат крилата. Не разруши се, а въздигна се. Нарани се, но прочисти се. Страхува се, но непобедимо е. Нарани се и всички до него, но оцеляха, малкото никои с него останаха, нови се насяха, но никога, когато беше себе си, не отстояха да го крепяха, тези на които разчиташе. Сега не е сам дори, кара с безметежие, другите сами да се ЕЖАТ за него си...
Каквото и да постигна, не мрази се. Каквото и да повика - ОБАДИ СЕ.
Сега седи приседнал до себе си и говори на мене си - ти си и никога друг няма да си, разбери себе си, за да обикнеш и мене си, за да има шанс друг, да достигне до тебе си...

Хубавото предстои, давам шанс на нова книга в това и дано преоткрия всичките си слова, към съществото, което ме кара да оцелея и да гледам с красота, на живота в тази МАРАНЯ...

Лека нощ и не за винаги, защото борим се за СВЕТЛИНА...