Първия сред първите. Поста на постовете. Епично в обичното. Магията в любовта. Живота във въздуха. Кръвта в опасността. Смъртта, като красота. Самотата в тишината. Емоция в съществото. Болка в знанието. Всичко в нищо-то. Нищо във всичко-то. Когато тръгнах по пътя, вървях по пътечката, разлях от себе си, трохите събирах си и попарата сърбах си, за да стигна до истината. За да видя в нищо-то - нещо-то. За да открия ПЪТЯ си. За да остана СЕБЕ си. Пътят сега е открит, съществото ми е голямо, а не е МИШКА. Съществува, защото е ИСТИНСКО. Разбра историята от това, да направи грешката, да мине през АДА, за да намери светлината. Бутна се от пропастта надолу с главата, за да му поникнат крилата. Не разруши се, а въздигна се. Нарани се, но прочисти се. Страхува се, но непобедимо е. Нарани се и всички до него, но оцеляха, малкото никои с него останаха, нови се насяха, но никога, когато беше себе си, не отстояха да го крепяха, тези на които разчиташе. Сега не е сам дори, кара с безмете